Около Провадия
СКАЛНИ МАНАСТИРИ И СЕЛИщА
1. Скалната килия ”Свети Георги” на коло 1.8 км. Югоизточно от с. Петров дол
Представлява скална килия с трапецовидна форма, ориентирана на запад.
Размерите и са 2.65/2.25/1.3 м. На по-високо ниво в самата килия е разположена
гробницата. Върху стените има две ниши, а на пода вдълбана яма. Пред самата
килия – малка площадка, а вляво от входа надпис на гръцки език ”Свети Георги”.
Надписът е късен – датиран е около ХVІІІ-ХІХ в. и е вероятно от покъсното
обитаване на килията. До нея се е стигало по стръмни каменни стълби, които са
добре запазени.
В подножието на гробницата са запазени останки от малка църква или параклис.
2. Местността ”Градище”.
На скалния издатък в местността (на около 1.7 км южно от с. Петров дол или
североизточно на около 1.5 км от Провадия ), се намира скален манастир от
шест килии. До тях се стига лесно от скалната килия ”Свети Георги”.
В най-западния край на скалата са разположени две килии, които са проходими
една в друга и са на различни нива. Останалите са на едно ниво. Ориентирани
са югозападно. Скалите и тук са ерозирали и в каменните помещения личат само
големи вдълбавания за съоръженията, които са затваряли килиите. Входовете и
отворите-прозорци са разрушени, но първоначалните им форми се открояват добре.
Най-голямата и най-интересна килия е тази, разположена на най-високото ниво
тя е три пъти по-голяма от тази под нея, от която всъщност се влиза. Има
няколко отвора, ясно личат и местата за преграждане, ниши в стените. Обитателите
на манастира са имали много добра визуална връзка с още четири манастира от
долината – Саръкая - Провадия, Тъпаните и Чукара край Кривня, ”Свети Георги”
– Петров дол както и със скитовете край Провадия.САРЪ КАЯ
3. Върху недостъпните скали на Саръ кая (жълтата скала) е разположен скален манастир.
Той се състои от три затворени помещения в северния край на скалата и две напълно
отворени – в южната част. От отворените, по- малката е на по –високо ниво.
От трите северни килии особен интерес представлява най-северната, където близо до
входа са разположени две ниши, образуващи своеобразен олтар. Над тях и около тях
има три надписа на грузински език. Написани са на старогрузинското писмо
асомтаврули, като са употребени и букви от писмото нусхури. Надписите гласят:
”Господи Исусе Христе, Боже наш, помилуй нас, амин.”, ”Това са светите апостоли”
и ”Споменете в молитвите си мене грешния Микаел Грузинеца”.Между двете ниши има
кръст, вдясно от който се разчита цифрата 731. За нея предишните изследователи на
манастира не споменават нищо. Вляво на малкия олтар има плетеница за украса, а
вдясно – скални рисунки-фигури на коне в различни пози. В подножието на скалите
лежи огромен камък с оформена под него пещера. Над отвора има знак, който е повреден.
Местните хора казват, че преди години ясно личало изображението на риба.
Близо до манастира, по пътя за село Кривня е намерено монетно съкровище от римската
епоха. Пътешественици от различни векове, а и местните хора разказват, че са виждали
около манастира големи метални халки, забити в скалите. За тяхното предназначение
обясненията са различни.
4. Венчан е едно от най-старите селища в района. В околностите му е разкрит тракийски
некропол, датиран към VII–VI в. пр.н.е. В близост до селото се издига висок
трапецовиден хълм Калето, на който е била разположена тракийска, антична и
средновековна крепост. При експедиция на Института по тракология, проведена през
1975–1976 г. са открити и скални тракийски гробници, жертвеници, слънчев кръг,
отпечатъци от стъпала, както и множество издълбавания по скалите. На съседната
височина Дюзъ също има открити исторически останки — тук са намерени стени и входове,
стара чешма, както и надпис „Все Невша“, сега разбит от каптажа на водохващането.
5.”Чукара”е местност, която завършва с красив и своеобразен скален нос. Намира се на
2.5 км. северно от село Кривня. Манастирът се вижда много добре и от долината на
река Провадийска. На отвесните скали на около 10-12 м. височина са разположени
девет килии. Под тях има добре оформен скален свод, където личат следи от преграждания,
каменно корито, рисунки и надписи, които времето и хората бавно заличават.
Сред рисунките правят впечатление фигурите на монасите, на двойката мъж и жена и нещо
прилично на костенурка, гледана отгоре. Един добре запазен надпис - ”Квосис его”, в
превод звучи като закана - ще ви науча аз.
В самите килии, тези които са свързани помежду си, се влиза сравнително лесно с
алпинистка техника. Впечатляват проходите между килиите, скалните пейки и огнища,
останките от съоръженията за затваряне на прозорците и вратите. Дълъг тунел-проход,
изграден под наклон, води в подножието на скалата. Помещенията са с височина около 2 м.
6. В местността ”Тъпаните”,върху сравнително ниския скален венец- достигащ до 10-12 метра,
са разположени четири килии. Едната се отличава от другите – тя е най-голяма –
размерите и са 5.7 на 4.3 м., височината и съща е по-голяма и достига 1.8 м.
Само в най-северното помещение има издълбани каменни скамейки, а на пода ясно
личат множество кръгли малки вдлъбнатини. Около рамките на входовете и отворите за
прозорци се забелязват множество неясни черти, резки и точковидни вдълбавания в кръг.
Наред с тях се виждат множество рисунки на животни-коне, крави, кози, както и една
интересна маска”, която се среща и в други манастири наоколо.
7. Скален манастир “Кара пещера”. Намира се на 3,5 км северозападно от центъра на
с.Манастир, общ.Провадия. Има девет килии,от които пет са на повърхността,а четири
под нивото на скалата. Местните хора го наричат “манастира с четиридесетте одаи”.
Вероятно най-голямата пещера,както и другите помещения ,са били преградени на много
повече килии.По време на опасност,населението¬ на с.Манастир и обитателите на
манастира са се криели в подземните килии.Пред самия скален манастир има широка поляна.
Срещу скалния манастир се намира Узун канара,на която са запазени изображения на кръст.
Използвана е информацията на ТИЦ - гр.Провадия